diad011 (Васил Йотов)
233 280
Dec 23, 2016, 4:48 PM

Повярвай 

  Poetry » Other
1019 3 5

То сякаш не беше толкова отдавна,

Сурвачка. На рамо шарена торба.

пътеката в снега  с мен бе равна,

сурваках дядовци с протъркана аба.

В джоба ще ми сложат левче,

в торбата орехче понякога локум.

Спомням си и шарено моливче,

Даде ми го стария ми кум.

А после с децата на пързалка,

с шейната качвам стръмния баир.

Повярвай радостта не бе ни малка,

намокрени завършвахме в някой вир.

                                            В.Й. 23.12.2016г

© Васил Йотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??