То сякаш не беше толкова отдавна,
Сурвачка. На рамо шарена торба.
пътеката в снега с мен бе равна,
сурваках дядовци с протъркана аба.
В джоба ще ми сложат левче,
в торбата орехче понякога локум.
Спомням си и шарено моливче,
Даде ми го стария ми кум.
А после с децата на пързалка,
с шейната качвам стръмния баир.
Повярвай радостта не бе ни малка,
намокрени завършвахме в някой вир.
В.Й. 23.12.2016г
© Васил Йотов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
