Повярвай
То сякаш не беше толкова отдавна,
Сурвачка. На рамо шарена торба.
пътеката в снега с мен бе равна,
сурваках дядовци с протъркана аба.
В джоба ще ми сложат левче,
в торбата орехче понякога локум.
Спомням си и шарено моливче,
Даде ми го стария ми кум.
А после с децата на пързалка,
с шейната качвам стръмния баир.
Повярвай радостта не бе ни малка,
намокрени завършвахме в някой вир.
В.Й. 23.12.2016г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Йотов Все права защищены
