diad011 (Васил Йотов)
232 280
23.12.2016 г., 16:48 ч.

Повярвай 

  Поезия » Друга
1174 3 5

То сякаш не беше толкова отдавна,

Сурвачка. На рамо шарена торба.

пътеката в снега  с мен бе равна,

сурваках дядовци с протъркана аба.

В джоба ще ми сложат левче,

в торбата орехче понякога локум.

Спомням си и шарено моливче,

Даде ми го стария ми кум.

А после с децата на пързалка,

с шейната качвам стръмния баир.

Повярвай радостта не бе ни малка,

намокрени завършвахме в някой вир.

                                            В.Й. 23.12.2016г

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??