Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди
да повярваме че вярата е наша мъдра възраст!
Представиш ли си? И мислите ще те прегърнат
крила на птица, на теб ще вържат!
Страхът от висините, земята ще погълне
звезди, откраднали ги в нощта
вярата в теб- пак ще върне...
Пан.
© Найден Тихомиров Todos los derechos reservados