kity (Людмила Нилсън)
145 8539
15 oct 2006, 23:04

Повярвай 

  Poesía
737 0 14

Аз в миналото вече не живея,

затворих и последната врата,

спомените искам да полея,

да ги изпратя с моята сълза.

Сега за мене идва пролет,

пробуждам се от сън дълбок.

И като птица волна в полет

ще се радвам на света широк.

А залезът отново е прекрасен!

Не се страхувам, няма самота.

Ти там си, истински и страстен,

чакащ мен пред новата врата.
Аз искам двамата да я отворим,

да прекрачим прагът и... сега!

Да влезем, нека не говорим,

да преоткриеме така света.

А съдбата наша да ни следва,

ти хвани ме здраво за ръка.

Бъди мой пристан и утеха,

повярвай ми... искам го това!

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво !
  • И друга пролет ще дочакам,
    живота хубав е сега
    на миналото ще помахам
    настояще е за мен сега
  • А можеш ли да чакаш и след пролетта, колко пролети може да живееш така? Колко е хубаво,че те имаме в сайта!
  • Много хубав стих ! Наистина е мн добро!Поздравления!
  • Прегръщам те!
    И...бъди щастлива!
  • Хубав стих Кити!
    Поздрав!
  • Благодаря
  • Много, много хубав стих, Кити!
  • Поезията е в основата на хармонията, на любовта, на мечтите...Тя ни дава необикновена енергия!Продължавай да наливаш все така енергия, Кити, в голямото слънце на поезията!
  • Най те харесвам така позитивнаЦелувки!
  • Бъди щастлива, Кити!!!
    Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви Роси...това, което си написала е невероятно мила!Поздрави
  • Здравей, Кити!
    Текстът ти ме впечатли и написах това:

    Две тихи стъпки
    стон пораждат
    в безсилие и самота.
    След болка
    радост се процежда,
    от радостта
    пробужда се сълза,
    че колко време
    вече чакам
    пред тази
    зинала врата
    да се преоткриеш
    и поемеш
    протегнатата ми
    и тръпнеща ръка.
    И ето те,
    стоиш пред мене-
    къпят ни в лъчи
    от светлина,
    а пътя е от нас поела
    болезнетата самота.
    Кому са нужни
    тука речи?
    Без глас
    душите ни трептят.
    Една любов
    като река потече,
    щом с тебе
    сляхме си дъхът.
    Светът ни чака
    да го преоткрием
    разгърнал
    свойта красота,
    по пътищата му ще минем
    топлени от радостта.

  • Прекрасно е да се отвори нова врата
    особенно ако някой държи те за ръка.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??