kity (Людмила Нилсън)
145 8539
Oct 15, 2006, 11:04 PM

Повярвай 

  Poetry
5.0 / 4
843 0 14
Аз в миналото вече не живея,
затворих и последната врата,
спомените искам да полея,
да ги изпратя с моята сълза.
Сега за мене идва пролет,
пробуждам се от сън дълбок.
И като птица волна в полет
ще се радвам на света широк.
А залезът отново е прекрасен!
Не се страхувам, няма самота.
Ти там си, истински и страстен,
чакащ мен пред новата врата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • Antinormal The eternal human story
    I will tell you a story – one you’ve heard a thousand times of loss and pain and glory, of a myriad ...
  • streptococcus (Таня Гулериа) The Dog and Its Dead Owner
    The dog was happy in the yard Enjoyed to play around It was a conscientious guard Of this small vill...
  • Burns Deep
    Once the deepest we'd seen was the grave then we became brave; went into the unknown; the colder it ...

More works »