Повярвай
Аз в миналото вече не живея,
затворих и последната врата,
спомените искам да полея,
да ги изпратя с моята сълза.
Сега за мене идва пролет,
пробуждам се от сън дълбок.
И като птица волна в полет
ще се радвам на света широк.
А залезът отново е прекрасен!
Не се страхувам, няма самота.
Ти там си, истински и страстен,
чакащ мен пред новата врата.
Аз искам двамата да я отворим,
да прекрачим прагът и... сега!
Да влезем, нека не говорим,
да преоткриеме така света.
А съдбата наша да ни следва,
ти хвани ме здраво за ръка.
Бъди мой пристан и утеха,
повярвай ми... искам го това!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
