5 nov 2007, 9:07

Повярвай в любовта ми 

  Poesía » De amor
1179 1 1

Защо не повярва в мен и в моето сърце,

защо си мислиш, че са измамни сълзите върху моето лице?
Защо не виждаш болката в моята душа...

а вярваш на фалшивата лъжа?
Нима, че те обичам - не съм го доказала?

Нима, че за теб умирам, не съм ти го показала?
Нима, че след теб ще тичам...

нима в вярност ще ти се вричам...

- дори с устни името ти няма да изричам...!
Омръзна ми постоянно да ме обвиняваш,

че с друг ме делиш...

Вярвай в мене и много сълзи и мъка ти ще ни спестиш.

Ако пък продължаваш да се съмняваш в мен и в моята любов,

просто ще се разделим... макар и жестоко да се нараним.


                                                         (АвТорИ-->>НеЛИтУ и дРеБ**)

© Нели Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Усеща се,че сте го писали двете,защото има разлика,някак си се открояват две мнения-първо започва с тъга,разбито сърце,неразбиране,а след това изведнъж героинята става по-смела-
    "просто ще се разделим... макар и жестоко да се нараним."
    Може вашият замисъл да е бил друг,но аз така го разбрах,поправете ме,ако греша!

Propuestas
: ??:??