Повярвай в любовта ми

Poetry » Love

1.4K 1 1

Защо не повярва в мен и в моето сърце,

защо си мислиш, че са измамни сълзите върху моето лице?
Защо не виждаш болката в моята душа...

а вярваш на фалшивата лъжа?
Нима, че те обичам - не съм го доказала?

Нима, че за теб умирам, не съм ти го показала?
Нима, че след теб ще тичам...

нима в вярност ще ти се вричам...

- дори с устни името ти няма да изричам...!
Омръзна ми постоянно да ме обвиняваш,

че с друг ме делиш...

Вярвай в мене и много сълзи и мъка ти ще ни спестиш.

Ако пък продължаваш да се съмняваш в мен и в моята любов,

просто ще се разделим... макар и жестоко да се нараним.

(АвТорИ-->>НеЛИтУ и дРеБ**)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

^*DaRk_PrinceSS^* (Дея)

Усеща се,че сте го писали двете,защото има разлика,някак си се открояват две мнения-първо започва с тъга,разбито сърце,неразбиране,а след това изведнъж героинята става по-смела-
"просто ще се разделим... макар и жестоко да се нараним."
Може вашият замисъл да е бил друг,но аз така го разбрах,поправете ме,ако греша!

2007-11-05T22:42:22+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0