25 nov 2007, 9:11

Повярвала във приказното чудо...

1.3K 1 21
Повярвала във приказното чудо,
поисках да ти се отдам...
Целувай ме отчаяно и лудо,
стопи ме с мъжкия си плам.
Да лумне в огън цялата вселена
и пеят хиляди звезди...
Не сме ли с теб един за друг родени -
два дивни свята - аз и ти?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Типично риторичен въпрос, съдържащ отговора в себе си...Чудесно е, че сте си толкова достатъчни един на друг, както е чудесен и начинът, по който си го изразила!
  • Благодаря ви,приятели!
  • Отново неудържимият стремеж към любовта.А идеята,че любовта и човешкият свят са част от Вселената е удивителна.Владееш единството на формата и съдържанието,на идеите и преживяванията.
  • И аз се заразих от плама, чудесна си!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...