25 нояб. 2007 г., 09:11

Повярвала във приказното чудо...

1.3K 1 21
Повярвала във приказното чудо,
поисках да ти се отдам...
Целувай ме отчаяно и лудо,
стопи ме с мъжкия си плам.
Да лумне в огън цялата вселена
и пеят хиляди звезди...
Не сме ли с теб един за друг родени -
два дивни свята - аз и ти?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Типично риторичен въпрос, съдържащ отговора в себе си...Чудесно е, че сте си толкова достатъчни един на друг, както е чудесен и начинът, по който си го изразила!
  • Благодаря ви,приятели!
  • Отново неудържимият стремеж към любовта.А идеята,че любовта и човешкият свят са част от Вселената е удивителна.Владееш единството на формата и съдържанието,на идеите и преживяванията.
  • И аз се заразих от плама, чудесна си!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...