25.11.2007 г., 9:11

Повярвала във приказното чудо...

1.3K 1 21
Повярвала във приказното чудо,
поисках да ти се отдам...
Целувай ме отчаяно и лудо,
стопи ме с мъжкия си плам.
Да лумне в огън цялата вселена
и пеят хиляди звезди...
Не сме ли с теб един за друг родени -
два дивни свята - аз и ти?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Типично риторичен въпрос, съдържащ отговора в себе си...Чудесно е, че сте си толкова достатъчни един на друг, както е чудесен и начинът, по който си го изразила!
  • Благодаря ви,приятели!
  • Отново неудържимият стремеж към любовта.А идеята,че любовта и човешкият свят са част от Вселената е удивителна.Владееш единството на формата и съдържанието,на идеите и преживяванията.
  • И аз се заразих от плама, чудесна си!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...