Позиция, достойна в срам

Ако беше сила,
то защо замръзва?
Отписва минало.
Затваря в бъдеще...
и с чувства топли те привързва.
Аз - с крива маска,
в задоволство ще затъна.
Със сухи цели,
празни мисли

дори душата ми,
бавно се извърна...

В очите слепи
издигам се, бленувам.
А под маската,
изчезвам ли, потъвам.

И дори когато,
разхождайки се в парка,
със сиви в мен лъчи
и Слънцето заплака.

И тръпка - в Празнотата
за секунда аз усещам.
В таз секунда свята
за Света изчезвам!

Дали този миг
изкупва греховете ни,
или напомня за тях?
Не знам, но заслепена съм... объркана...
забравих що е грях.