Jul 24, 2007, 11:41 PM

Позиция, достойна в срам

  Poetry
625 0 0
Ако беше сила,
то защо замръзва?
Отписва минало.
Затваря в бъдеще...
и с чувства топли те привързва.
Аз - с крива маска,
в задоволство ще затъна.
Със сухи цели,
празни мисли

дори душата ми,
бавно се извърна...

В очите слепи
издигам се, бленувам.
А под маската,
изчезвам ли, потъвам.

И дори когато,
разхождайки се в парка,
със сиви в мен лъчи
и Слънцето заплака.

И тръпка - в Празнотата
за секунда аз усещам.
В таз секунда свята
за Света изчезвам!

Дали този миг
изкупва греховете ни,
или напомня за тях?
Не знам, но заслепена съм... объркана...
забравих що е грях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...