Позиция, достойна в срам
627
0
0
Ако беше сила,
то защо замръзва?
Отписва минало.
Затваря в бъдеще...
и с чувства топли те привързва.
Аз - с крива маска,
в задоволство ще затъна.
Със сухи цели,
празни мисли
дори душата ми,
бавно се извърна...
В очите слепи
издигам се, бленувам.
А под маската,
изчезвам ли, потъвам.
И дори когато,
разхождайки се в парка,
със сиви в мен лъчи
и Слънцето заплака.
И тръпка - в Празнотата
за секунда аз усещам.
В таз секунда свята
за Света изчезвам!
Дали този миг
изкупва греховете ни,
или напомня за тях?
Не знам, но заслепена съм... объркана...
забравих що е грях.
то защо замръзва?
Отписва минало.
Затваря в бъдеще...
и с чувства топли те привързва.
Аз - с крива маска,
в задоволство ще затъна.
Със сухи цели,
празни мисли
дори душата ми,
бавно се извърна...
В очите слепи
издигам се, бленувам.
А под маската,
изчезвам ли, потъвам.
И дори когато,
разхождайки се в парка,
със сиви в мен лъчи
и Слънцето заплака.
И тръпка - в Празнотата
за секунда аз усещам.
В таз секунда свята
за Света изчезвам!
Дали този миг
изкупва греховете ни,
или напомня за тях?
Не знам, но заслепена съм... объркана...
забравих що е грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
