Позна ли ме?...

gOra (Жанета)
42 110

17 oct 2012, 9:54

Poesía » De amor

586 0 2

ПОЗНА ЛИ МЕ?...

С мойте думи вятърът шепти,
с мойте песни утрото се буди,
а дъждът със моите сълзи
мие всеки ден света учуден...

Реката устремена е със моя бяг,

през скали неуморно се провира

и прескача палава от праг на праг,

стари приказки реди, не спира...

И звездите греят с моите очи

вечер, щом в небето ги запали...

Търсят питащо: къде си ти?

Чакам те да ме погалиш!...

А гората шушне по среднощен час,

с моите въздишки тя въздиша

и мечтае всичко между нас

Самодива със магия да ориса:

да крепят реката сигурните брегове,

а дъждът да капе с цветовете на дъгата!

Във косите ни да спират всички ветрове!

Да се радваме на стихове - децата ни!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Traum (Цвети Йорданова)

2012-11-11T15:03:54+02:00

Написано красиво и с чувство Още мъничко обърни внимание на формата и ще стане още по-хубаво! Поздрави, Жани!
Индиана (Криси)

2012-10-29T23:00:39+02:00

Да се сгуша тихо във нощта,
да сънувам твоите копнежи...
Твърде трудно е да си жена,
това е песен, без солфежи...
Браво, gOra!