ПОЗНА ЛИ МЕ?...
С мойте думи вятърът шепти,
с мойте песни утрото се буди,
а дъждът със моите сълзи
мие всеки ден света учуден...
Реката устремена е със моя бяг,
през скали неуморно се провира
и прескача палава от праг на праг,
стари приказки реди, не спира...
И звездите греят с моите очи
вечер, щом в небето ги запали...
Търсят питащо: къде си ти? ...