Позна ли ме?...
ПОЗНА ЛИ МЕ?...
С мойте думи вятърът шепти,
с мойте песни утрото се буди,
а дъждът със моите сълзи
мие всеки ден света учуден...
Реката устремена е със моя бяг,
през скали неуморно се провира
и прескача палава от праг на праг,
стари приказки реди, не спира...
И звездите греят с моите очи
вечер, щом в небето ги запали...
Търсят питащо: къде си ти?
Чакам те да ме погалиш!...
А гората шушне по среднощен час,
с моите въздишки тя въздиша
и мечтае всичко между нас
Самодива със магия да ориса:
да крепят реката сигурните брегове,
а дъждът да капе с цветовете на дъгата!
Във косите ни да спират всички ветрове!
Да се радваме на стихове - децата ни!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
Още мъничко обърни внимание на формата и ще стане още по-хубаво! Поздрави, Жани!
