Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни,
разказвай, дълго ли пътува!
Във стаята е топло, остани,
ухае на димитровче и дюли!
За лятото ли? С него се сбогувах,
със птиците и с полските цветя!
Но щом си тук, при мене пренощувай,
очаквах те, здравей, добре дошла!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
