17 may 2007, 11:25

Познай

  Poesía
1.5K 0 1

Той:

....и тя ще те превърне във планета

и всеки покрай тебе ще лети,

сърцето ти ще извиси, ще свети,

дори да ме забравиш ти.

И спомени, и радости, тревоги

от чувството за вярност  и за дълг,

ще скъсаш тежките окови,

ще бъде като първи път.

Тя:

А ти ще бъдеш моят космос

във теб ще съществувам аз

и слънцето, луната и звездите

ще бъдат нашия пегас.

Душите ни, изпълнени със нежност

съня ще да променят...

Той:

и в полет славен, но естествен,

... ще бъдем само двама този път.

Тя:

В косите ми дъхът ти ще живее,

във мислите ми твоите ще спят,

в сърцето ми словата ще са подслонени,

в очите ти ще се оглежда моят път.

Той:

И радостта от споделеното извира

и чувствата ликуват в този миг,

ръцете  спомена изтриват,

нозете по пътеката вървят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диан Гочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...