Той:

....и тя ще те превърне във планета

и всеки покрай тебе ще лети,

сърцето ти ще извиси, ще свети,

дори да ме забравиш ти.

И спомени, и радости, тревоги

от чувството за вярност  и за дълг,

ще скъсаш тежките окови,

ще бъде като първи път.

Тя:

А ти ще бъдеш моят космос

във теб ще съществувам аз

и слънцето, луната и звездите

ще бъдат нашия пегас.

Душите ни, изпълнени със нежност

съня ще да променят...

Той:

и в полет славен, но естествен,

... ще бъдем само двама този път.

Тя:

В косите ми дъхът ти ще живее,

във мислите ми твоите ще спят,

в сърцето ми словата ще са подслонени,

в очите ти ще се оглежда моят път.

Той:

И радостта от споделеното извира

и чувствата ликуват в този миг,

ръцете  спомена изтриват,

нозете по пътеката вървят.