17 мая 2007 г., 11:25

Познай

1.5K 0 1

Той:

....и тя ще те превърне във планета

и всеки покрай тебе ще лети,

сърцето ти ще извиси, ще свети,

дори да ме забравиш ти.

И спомени, и радости, тревоги

от чувството за вярност  и за дълг,

ще скъсаш тежките окови,

ще бъде като първи път.

Тя:

А ти ще бъдеш моят космос

във теб ще съществувам аз

и слънцето, луната и звездите

ще бъдат нашия пегас.

Душите ни, изпълнени със нежност

съня ще да променят...

Той:

и в полет славен, но естествен,

... ще бъдем само двама този път.

Тя:

В косите ми дъхът ти ще живее,

във мислите ми твоите ще спят,

в сърцето ми словата ще са подслонени,

в очите ти ще се оглежда моят път.

Той:

И радостта от споделеното извира

и чувствата ликуват в този миг,

ръцете  спомена изтриват,

нозете по пътеката вървят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диан Гочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...