Той:
....и тя ще те превърне във планета
и всеки покрай тебе ще лети,
сърцето ти ще извиси, ще свети,
дори да ме забравиш ти.
И спомени, и радости, тревоги
от чувството за вярност и за дълг,
ще скъсаш тежките окови,
ще бъде като първи път.
Тя:
А ти ще бъдеш моят космос
във теб ще съществувам аз
и слънцето, луната и звездите
ще бъдат нашия пегас.
Душите ни, изпълнени със нежност
съня ще да променят...
Той:
и в полет славен, но естествен,
... ще бъдем само двама този път.
Тя:
В косите ми дъхът ти ще живее,
във мислите ми твоите ще спят,
в сърцето ми словата ще са подслонени,
в очите ти ще се оглежда моят път.
Той:
И радостта от споделеното извира
и чувствата ликуват в този миг,
ръцете спомена изтриват,
нозете по пътеката вървят.
© Диан Гочев Всички права запазени
Браво!