21 feb 2007, 11:12

ПОЗНАЛ СИ ЖЕСТОК ДАР ...

  Poesía
749 0 5

 

На...

 

(рубая)

 

Познал си жесток дар – Любовта за съдба, 

когато от думите разбереш свойта цена,

а сърцето се озовало вече в клетка,

на която е Тя изхвърлила ключа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш и сполучливи сред тези опити за рубаи . Поздрав за което!
    Но то си е както и при хайку, звучат си само в оригинал като хората!
    Надявам се,си намерил нещо на Омар Хайям, великия майстор на рубаи?
  • Благодаря, че ме четете! Да, Данче - аз зная и вьрвам, че когато обикнеш някого, сърцето попада в клетката на това чувство! И дали някой ще пожелае да я отключи и двете сърца да отлетят към Рая - това кой може да го предвиди? Никой!
  • Сърцето в клетка - това наистина ли е любов?
    Хареса ми тоси стих! Поздравления, Вили!
  • Много смисъл в малко думи.
    Боли от това Вили ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря! Бъди много щастлива!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...