21 feb 2007, 11:12

ПОЗНАЛ СИ ЖЕСТОК ДАР ...

  Poesía
748 0 5

 

На...

 

(рубая)

 

Познал си жесток дар – Любовта за съдба, 

когато от думите разбереш свойта цена,

а сърцето се озовало вече в клетка,

на която е Тя изхвърлила ключа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш и сполучливи сред тези опити за рубаи . Поздрав за което!
    Но то си е както и при хайку, звучат си само в оригинал като хората!
    Надявам се,си намерил нещо на Омар Хайям, великия майстор на рубаи?
  • Благодаря, че ме четете! Да, Данче - аз зная и вьрвам, че когато обикнеш някого, сърцето попада в клетката на това чувство! И дали някой ще пожелае да я отключи и двете сърца да отлетят към Рая - това кой може да го предвиди? Никой!
  • Сърцето в клетка - това наистина ли е любов?
    Хареса ми тоси стих! Поздравления, Вили!
  • Много смисъл в малко думи.
    Боли от това Вили ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря! Бъди много щастлива!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...