21 февр. 2007 г., 11:12

ПОЗНАЛ СИ ЖЕСТОК ДАР ...

753 0 5

 

На...

 

(рубая)

 

Познал си жесток дар – Любовта за съдба, 

когато от думите разбереш свойта цена,

а сърцето се озовало вече в клетка,

на която е Тя изхвърлила ключа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш и сполучливи сред тези опити за рубаи . Поздрав за което!
    Но то си е както и при хайку, звучат си само в оригинал като хората!
    Надявам се,си намерил нещо на Омар Хайям, великия майстор на рубаи?
  • Благодаря, че ме четете! Да, Данче - аз зная и вьрвам, че когато обикнеш някого, сърцето попада в клетката на това чувство! И дали някой ще пожелае да я отключи и двете сърца да отлетят към Рая - това кой може да го предвиди? Никой!
  • Сърцето в клетка - това наистина ли е любов?
    Хареса ми тоси стих! Поздравления, Вили!
  • Много смисъл в малко думи.
    Боли от това Вили ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря! Бъди много щастлива!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...