Feb 21, 2007, 11:12 AM

ПОЗНАЛ СИ ЖЕСТОК ДАР ...

  Poetry
746 0 5

 

На...

 

(рубая)

 

Познал си жесток дар – Любовта за съдба, 

когато от думите разбереш свойта цена,

а сърцето се озовало вече в клетка,

на която е Тя изхвърлила ключа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш и сполучливи сред тези опити за рубаи . Поздрав за което!
    Но то си е както и при хайку, звучат си само в оригинал като хората!
    Надявам се,си намерил нещо на Омар Хайям, великия майстор на рубаи?
  • Благодаря, че ме четете! Да, Данче - аз зная и вьрвам, че когато обикнеш някого, сърцето попада в клетката на това чувство! И дали някой ще пожелае да я отключи и двете сърца да отлетят към Рая - това кой може да го предвиди? Никой!
  • Сърцето в клетка - това наистина ли е любов?
    Хареса ми тоси стих! Поздравления, Вили!
  • Много смисъл в малко думи.
    Боли от това Вили ...

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря! Бъди много щастлива!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...