Седят пред свойте питиета
и тема вече са намерили,
той - неизменно на уиски с лед,
а тя - на скромно “Блъди Мери”.
И си флиртуват във стандарта
с очарователни двусмислици.
Той бързо сваля свойте карти,
тя още хода си обмисля.
Той познавач е, вижда, че е хубава
и я пожелава на момента,
разсъблича я наум, и грубо,
а и прави нежни комплименти.
Тя го слуша, бавно се усмихва.
Той навярно мисли, че е хлътнала,
че не вижда колко упорито
се опитва да си скрие пръстена...
После казва, че е необвързан,
и че нея векове е чакал.
Тя пък знае, че отдавна вкъщи
за вечеря го очаква някой…
Измамнико, дали да ти повярва?
Дали да се изгуби във очите ти,
които все така безсрамно
опипват я и я събличат?
Дали да те запали с ласка,
и с теб да влезе във таксито,
а после, без слова и маски,
телата си в екстаз да сплитате?
Ала познат и е финала
на срещите случайни в мрака -
след дива страст - целувка вяла,
и обещана среща…някога.
Отново в сумрачната стая,
от сласт леглото ще е болно,
лениво любеното тяло,
ще легне грешно и доволно .
А свита в него като куче,
треперещо от студ във мрака,
в най-тъмния му ъгъл сгушена,
душата и любов ще чака.
© Нели Димитрова Todos los derechos reservados