Dec 3, 2004, 12:56 PM

Позната история

  Poetry
1.5K 0 9

Седят пред свойте питиета

и тема вече  са намерили,

той - неизменно на уиски с лед,

а тя - на  скромно “Блъди Мери”.

 

И си флиртуват  във стандарта

с очарователни двусмислици.

Той бързо сваля свойте карти,

тя още хода си обмисля.

 

Той познавач е,  вижда, че е хубава

и я пожелава на момента,

разсъблича я наум, и грубо,

а и прави нежни комплименти.

 

Тя го слуша, бавно се усмихва.

Той навярно мисли, че е хлътнала,

че не вижда колко упорито

се опитва да си скрие пръстена...

 

После казва, че е необвързан,

и че нея  векове е чакал.

Тя пък знае, че отдавна вкъщи

за вечеря го очаква някой…

 

Измамнико, дали да ти повярва?

Дали да се изгуби във очите ти,

които все така  безсрамно

опипват я  и  я събличат?

 

Дали да те запали с ласка,

и с теб да  влезе  във таксито,

а после, без слова и маски,

телата си в екстаз да сплитате?

 

Ала познат и е финала

на срещите случайни  в мрака -

след дива страст - целувка вяла,

и обещана среща…някога.

 

Отново в сумрачната стая,  

от сласт леглото ще е болно,

лениво любеното  тяло,

ще легне грешно и доволно .

 

А свита в него като  куче,

треперещо от студ  във мрака,

в най-тъмния му ъгъл сгушена,

душата  и  любов ще чака.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...