горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
3 дек. 2004 г., 12:56

Позната история 

  Поэзия
1251 0 9

Седят пред свойте питиета

и тема вече  са намерили,

той - неизменно на уиски с лед,

а тя - на  скромно “Блъди Мери”.

 

И си флиртуват  във стандарта

с очарователни двусмислици.

Той бързо сваля свойте карти,

тя още хода си обмисля.

 

Той познавач е,  вижда, че е хубава

и я пожелава на момента,

разсъблича я наум, и грубо,

а и прави нежни комплименти.

 

Тя го слуша, бавно се усмихва.

Той навярно мисли, че е хлътнала,

че не вижда колко упорито

се опитва да си скрие пръстена...

 

После казва, че е необвързан,

и че нея  векове е чакал.

Тя пък знае, че отдавна вкъщи

за вечеря го очаква някой…

 

Измамнико, дали да ти повярва?

Дали да се изгуби във очите ти,

които все така  безсрамно

опипват я  и  я събличат?

 

Дали да те запали с ласка,

и с теб да  влезе  във таксито,

а после, без слова и маски,

телата си в екстаз да сплитате?

 

Ала познат и е финала

на срещите случайни  в мрака -

след дива страст - целувка вяла,

и обещана среща…някога.

 

Отново в сумрачната стая,  

от сласт леглото ще е болно,

лениво любеното  тяло,

ще легне грешно и доволно .

 

А свита в него като  куче,

треперещо от студ  във мрака,

в най-тъмния му ъгъл сгушена,

душата  и  любов ще чака.

 

© Нели Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??