Познатият ни свят си тръгна,
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна,
за сбогом даже не помаха.
С наведена глава и тъжен
вървеше сред прозрачните лица.
Познатият ни свят си тръгна,
но не обиден, сякаш неразбран.
На гръб понесъл дните ни,
в ръце животът ни живян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse