Познатият ни свят си тръгна,
с прошарена коса и мъдър.
Без бляскави паради шумни,
събрал последните си думи.
И никой го не спря, не върна,
за сбогом даже не помаха.
С наведена глава и тъжен
вървеше сред прозрачните лица.
Познатият ни свят си тръгна,
но не обиден, сякаш неразбран.
На гръб понесъл дните ни,
в ръце животът ни живян.
© Хари Спасов Всички права запазени