2 sept 2006, 11:51

Познавам те - добър и скромен

  Poesía
771 0 6

Lycki & Mojsei


Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.


Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.


Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае,
защото дави се детето.


Не знаех, че разлъка
душите притъпява
чрез бликащата мъка…
Какво ли отстоява?


С изстръпнала душица
посрещам всеки следващ ден -
търся бистрата водица,
която бликаше у мен.


Виж поредната сълзица -
тя за тебе вечно плаче,
но скътала е искрица
с надежда на сираче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте Пети,Марина и Мария!
    Благодаря ви за коментарите.

    Поздрав на всички!
  • Поздрави,Роси и Валери!Много е важно да има искрица надежда,та дори и на сираче.Понякога само тя ни остава.
  • Здравей, Марина! Добре дошла!
    Усмивките са навреме. Ще свършат чудесна работа. Благодаря ти и от името на Лъки!
    Поздрав!
  • Какви са Лъки, тез признания,
    които правиш с Романтичната душа-
    сега разбирам, че терзания
    ще трябва в тебе да руша?!
  • Да стопля...Ала как,
    щом мойта леденее?
    Около мене студ и мрак-
    сърцето ми немее!

    Благодаря за коментара, Пети!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...