2 sept 2006, 11:51

Познавам те - добър и скромен

  Poesía
763 0 6

Lycki & Mojsei


Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.


Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.


Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае,
защото дави се детето.


Не знаех, че разлъка
душите притъпява
чрез бликащата мъка…
Какво ли отстоява?


С изстръпнала душица
посрещам всеки следващ ден -
търся бистрата водица,
която бликаше у мен.


Виж поредната сълзица -
тя за тебе вечно плаче,
но скътала е искрица
с надежда на сираче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте Пети,Марина и Мария!
    Благодаря ви за коментарите.

    Поздрав на всички!
  • Поздрави,Роси и Валери!Много е важно да има искрица надежда,та дори и на сираче.Понякога само тя ни остава.
  • Здравей, Марина! Добре дошла!
    Усмивките са навреме. Ще свършат чудесна работа. Благодаря ти и от името на Лъки!
    Поздрав!
  • Какви са Лъки, тез признания,
    които правиш с Романтичната душа-
    сега разбирам, че терзания
    ще трябва в тебе да руша?!
  • Да стопля...Ала как,
    щом мойта леденее?
    Около мене студ и мрак-
    сърцето ми немее!

    Благодаря за коментара, Пети!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...