Lycki & Mojsei
Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.
Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.
Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up