Познавам те - добър и скромен
Lycki & Mojsei
Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.
Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.
Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае,
защото дави се детето.
Не знаех, че разлъка
душите притъпява
чрез бликащата мъка…
Какво ли отстоява?
С изстръпнала душица
посрещам всеки следващ ден -
търся бистрата водица,
която бликаше у мен.
Виж поредната сълзица -
тя за тебе вечно плаче,
но скътала е искрица
с надежда на сираче.
© Росица Петрова All rights reserved.
