Познавам те - добър и скромен
Lycki & Mojsei
Познавам те - добър и скромен,
но блика в душата студ,
защото онзи спомен
нахлува, но вече като луд.
Затуй бушуват сетивата,
а чувствата сивеят
и чезне в сянка добротата -
душите ни в страх немеят.
Сиротната душа блуждае -
дъх леден носи й морето,
а тя примира и ридае,
защото дави се детето.
Не знаех, че разлъка
душите притъпява
чрез бликащата мъка…
Какво ли отстоява?
С изстръпнала душица
посрещам всеки следващ ден -
търся бистрата водица,
която бликаше у мен.
Виж поредната сълзица -
тя за тебе вечно плаче,
но скътала е искрица
с надежда на сираче.
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави,Роси и Валери!Много е важно да има искрица надежда,та дори и на сираче.Понякога само тя ни остава.
-
Здравей, Марина! Добре дошла!
Усмивките са навреме. Ще свършат чудесна работа. Благодаря ти и от името на Лъки!
Поздрав! -
Какви са Лъки, тез признания,
които правиш с Романтичната душа-
сега разбирам, че терзания
ще трябва в тебе да руша?! -
Да стопля...Ала как,
щом мойта леденее?
Около мене студ и мрак-
сърцето ми немее!
Благодаря за коментара, Пети! -
Стопли душата на поета
с прегръдка нежна в нощта.
Сълзица бистра,след това-надежда
и ще пребъде любовта!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви за коментарите.
Поздрав на всички!