Позволете, принцесо!
ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност.
Знаех аз, че вретено пробожда смеха ни невинен.
Покрай острите хора минаваше обла въздишката.
Но излъга ме острият връх на очите му сини.
Не, не ви се оплаквам, принцесо, и зная - излишно е.
Събудете се, моля! Свърши вашият сън! Не заспивайте!
Сценаристът живот няма вечно да пази височества!
Позволете в леглото ви сълзи и болка да скрия,
сто години далече от моето будно пророчество.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И мен направи щастлива с това, че се отби и остави коментар под стихотворението, Петя! Лека седмица ти желая, мила!
-
Щастлива съм, че бях тук, Миме!
-
Вики, и аз като всеки, обичам да получавам по свой адрес това приятелско "Браво!".
Благодаря ти за щедростта! Твоята поезия за мен е също голямо удоволствие! -
Браво, Мария! Много ти се радвам!
-
Eлена, много си мила и щедра към мен!Благодаря за прегръдката на твоите думи!Прекрасна седмица ти желая!
-
Не може да се скрие таланта.Прекрасно е ,принцесо!
-
Радвам се, че отново си ме навестила, Ели!
Светулката също те прегръща, мила Маги! Ти винаги успяваш да усетиш душевното ми състояние, дори и от разстояние! -
прекрасен стих, мила Мария...прекрасен..
позволи ми да те прегърна, светулчице..
най-сърдечен поздрав затеб.. -
!!!
-
Таня - благодаря ти за искрените и топли овации!
Доче, така се радвам, когато успея да развълнувам мислите ти!
Страшен дует сме с теб, мила! Прегръщам те! -
На върха на вретеното- се е сгушила болката.
Неразбраните мисли препускат в галоп.
Колко века пропуснати? И оставащи колко
със горчивия привкус на безжизнен живот...
Аплодисменти и от мен! Умееш да развълнуваш мислите ми!Благодаря! -
Споделям всички овации!
Поздрави! -
Не е от новите, но и аз си го харесвам - има своя физиономия, някак по-различен е от другите. Затова реших да ви го покажа тук.
Благодаря за добрите думи, Елина! -
Много хубав стих!Поздрав Мария!
-
Здравей, Оги, и благодаря, че си се спрял пред това стихотворение!
-
Чудесен!
Поздрави, Мария! -
Приех като ласка думите ви, момичета! Не само тези, казани от Ласка, а и вашите - Валентина и Миглена. Радвате ме с посещението си на моята поетична страничка!
-
само светулка може да чуе този монолог
-
!!!
-
Пастирче, Пастирче,
хубаво стихотворение. -
Радвам се винаги на топлите ти коментари, Ваня! Букетчето от удивителни ухае на искрено приятелство!
-
Страхотен стих!!!!Прекрасно!Прекрасно!
-
Какъв страхотен коментар! Има си всичко - вглеждане, разбиране, предусещане и дори ненатрапчив приятелски съвет за поантата!
Искрено ти благодаря за професионалния прочит и изказано мнение, Валентин!Ще се радвам да те виждам с такова точно критично мерило и при следващите ми публикации!
"Болката, да си буден Човек" - как хубаво си го казал, Илко!И си усетил заровеното в привидно приказния текст метафорично послание,
дошло от себевглеждането...
Благодаря ти, че винаги ме даряваш с точна обосновка на коментара си, който ми е много скъп! -
Добрият стих си личи отдалеч - великолепна метрика, наличие на цезура, един драматичен вътрешен монолог, изваяна фраза. Има си всичко... до финала, който ми се струва малко под общото много високо ниво. Предпочитам една по-ясна поанта, но уважавам авторовото решение. А ще разберат ли всички за какво точно става дума, или ще уважат чувството, което е малко по-напред от смисъла? Но и така - искрени поздравления!
-
Радвам се, че ти е харесало, Минка!
-
Позволете в леглото ви сълзи и болка да скрия,
сто години далече от моето будно пророчество.
Харесах!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
