Позволете, принцесо!
ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност.
Знаех аз, че вретено пробожда смеха ни невинен.
Покрай острите хора минаваше обла въздишката.
Но излъга ме острият връх на очите му сини.
Не, не ви се оплаквам, принцесо, и зная - излишно е.
Събудете се, моля! Свърши вашият сън! Не заспивайте!
Сценаристът живот няма вечно да пази височества!
Позволете в леглото ви сълзи и болка да скрия,
сто години далече от моето будно пророчество.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
