Някак внезапно, или по-скоро случайно

осени ме чувство изпълнено с радост,

от тихо промъкнала се мисъл потайна,

да се потапям по-често в морето от младост.

От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки.

Да танцувам самба… в ревматоиден захлас.

Да вдигна тост с приятелки по-буйни и сръчни,

без да чувам на кардиолога досадният глас.

Позволих си гощавка с остри подправки,

без травми и ядове: А после, какво?

Послушах душата и я лиших от догадки…

да му отпуснем края, без въпросът - защо.

Позволих си, да забравя и чуждите грижи…

равнодушието понякога оставя те цял.

Съветвам и вас, не са нужни позволения ближни,

отделете си време, да сте себе си, без цел и компас.