16 нояб. 2023 г., 11:43

Позволих си

424 0 0

Някак внезапно, или по-скоро случайно

осени ме чувство изпълнено с радост,

от тихо промъкнала се мисъл потайна,

да се потапям по-често в морето от младост.

От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки.

Да танцувам самба… в ревматоиден захлас.

Да вдигна тост с приятелки по-буйни и сръчни,

без да чувам на кардиолога досадният глас.

Позволих си гощавка с остри подправки,

без травми и ядове: А после, какво?

Послушах душата и я лиших от догадки…

да му отпуснем края, без въпросът - защо.

Позволих си, да забравя и чуждите грижи…

равнодушието понякога оставя те цял.

Съветвам и вас, не са нужни позволения ближни,

отделете си време, да сте себе си, без цел и компас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...