4 dic 2008, 10:34

прах

  Poesía
701 0 10

прах
промъква се
през тъничките процепи
на времето
покрива плътно
с мънички частици
слънчевото радостно
превръща
в бездушно пепеляво-сиво
всичко цветно
стели се
дори паяжинките
се късат под товара
тежат от
прах
беззвучие
и пак прах
прах
от забрава

само в очите ми
твоята струна
продължава
да блести




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосна душата ми,Ласка!миа2
  • Ех, Ласка... Можеш повече, а тук, докато стигнеш до финала, си се оплела... в много прашни паяжинки. Идеята на стиха не е лоша. Но изпълнението е слабо. Извинявай за откровеното ми мнение. Поздрав.
  • само в очите ми
    твоята струна
    продължава
    да блести

    много много ми хареса
  • Като брилянтен прах се сипят по душата на читателя нежните ти стихове!Поздрав, Ласка!
  • И нежните частици прах зареждаш с музика! Сърдечни поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....