Прах
Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням
за моето мерило на тъга,
но само пясъка крайдунавски намирам
и няколкото счупени стъкла...
Вървя по този бряг, а под краката
ми парят моите несбъднати мечти...
Да, знам, че туй е воля на съдбата -
без капка жалост времето лети!
Край мен тополите загадъчно си шепнат.
Една към друга леко се кривят.
Но те, за жалост, нищо не разбират.
Тополите не могат да тъжат!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Маринова Todos los derechos reservados
