Прах
Разби се пясъчният стар часовник
сред пясъка край моята река.
И отброяващите времето частици
се смесиха с на времето праха...
Аз често идвам тук и си припомням
за моето мерило на тъга,
но само пясъка крайдунавски намирам
и няколкото счупени стъкла...
Вървя по този бряг, а под краката
ми парят моите несбъднати мечти...
Да, знам, че туй е воля на съдбата -
без капка жалост времето лети!
Край мен тополите загадъчно си шепнат.
Една към друга леко се кривят.
Но те, за жалост, нищо не разбират.
Тополите не могат да тъжат!
© Гинка Маринова All rights reserved.
