ginka21 (Гинка Маринова) ginka21 (Гинка Маринова)
12
Jun 7, 2011, 7:37 PM

Прах

  Poetry » Other
1.4K 0 2

Разби се пясъчният стар часовник

сред пясъка край моята река.

И отброяващите времето частици

се смесиха с на времето праха...

 

Аз често идвам тук и си припомням

за моето мерило на тъга,

но само пясъка крайдунавски намирам

и няколкото счупени стъкла...

 

Вървя по този бряг, а под краката

ми парят моите несбъднати мечти...

Да, знам, че туй е воля на съдбата -

без капка жалост времето лети!

 

Край мен тополите загадъчно си шепнат.

Една към друга леко се кривят.

Но те, за жалост, нищо не разбират.

Тополите не могат да тъжат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0