ginka21 (Гинка Якимова )
7 7
Jun 7, 2011, 7:37 PM

Прах 

  Poetry » Other
1055 0 2

Разби се пясъчният стар часовник

сред пясъка край моята река.

И отброяващите времето частици

се смесиха с на времето праха...

 

Аз често идвам тук и си припомням

за моето мерило на тъга,

но само пясъка крайдунавски намирам

и няколкото счупени стъкла...

 

Вървя по този бряг, а под краката

ми парят моите несбъднати мечти...

Да, знам, че туй е воля на съдбата -

без капка жалост времето лети!

 

Край мен тополите загадъчно си шепнат.

Една към друга леко се кривят.

Но те, за жалост, нищо не разбират.

Тополите не могат да тъжат!

 

© Гинка Якимова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??