ginka21 (Гинка Якимова )
7 7
7.06.2011 г., 19:37 ч.

Прах 

  Поезия » Друга
1074 0 2

Разби се пясъчният стар часовник

сред пясъка край моята река.

И отброяващите времето частици

се смесиха с на времето праха...

 

Аз често идвам тук и си припомням

за моето мерило на тъга,

но само пясъка крайдунавски намирам

и няколкото счупени стъкла...

 

Вървя по този бряг, а под краката

ми парят моите несбъднати мечти...

Да, знам, че туй е воля на съдбата -

без капка жалост времето лети!

 

Край мен тополите загадъчно си шепнат.

Една към друга леко се кривят.

Но те, за жалост, нищо не разбират.

Тополите не могат да тъжат!

 

© Гинка Якимова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??