4 nov 2008, 13:14

"Прах "

  Poesía
786 0 3
"Прах "

Странно, колко много пъти
опитвам да намеря смисъл,
макар да знам, че смисъл няма,
когато диря във студа прохлада,
очите си когато не затварям
от страх, че пак сънувайки,
ще търся отговори там, където
ще отговори вместо мен сърцето,
със робска страст вървя покорно,
главата си навел смирено
и слушам, за да чуя песен,
така е по-добре,
така животът по е лесен,
как простовато думите се леят
и сплитат буйните потоци,
с които всичко да отмия
и да забравя,
не се нуждая от пророци,
истината не е истина:
- изповядвам си страха,
самотно останало щастие,
само пепел в пепел,
само прах във прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...