4.11.2008 г., 13:14

"Прах "

788 0 3
"Прах "

Странно, колко много пъти
опитвам да намеря смисъл,
макар да знам, че смисъл няма,
когато диря във студа прохлада,
очите си когато не затварям
от страх, че пак сънувайки,
ще търся отговори там, където
ще отговори вместо мен сърцето,
със робска страст вървя покорно,
главата си навел смирено
и слушам, за да чуя песен,
така е по-добре,
така животът по е лесен,
как простовато думите се леят
и сплитат буйните потоци,
с които всичко да отмия
и да забравя,
не се нуждая от пророци,
истината не е истина:
- изповядвам си страха,
самотно останало щастие,
само пепел в пепел,
само прах във прахта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...