... прах от светулки...
... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена,
сто миража погълнало – прах от светулки,
само педя не стигам – разсипва край мене,
сто сияния звездни от Божия купол…
Караваджо не иска… не иска да знае,
в безескизните свои платна те рисува,
ти си лъч от тавана му, път към безкрая,
в абсолюта Живота – на сламка доплувал…
Тия лупи, които слепят светлината
и застиват в палитрата с тежки метали,
като гръм подир гръм ще разцепят земята му...
Не размесва сто цвята... Само вие със халите…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
