... прах от светулки...
... прах от светулки...
"… кротко, Караваджо…
стига си размесвал
сто цвята в палитрата…"
А платното със цвят на Вселена,
сто миража погълнало – прах от светулки,
само педя не стигам – разсипва край мене,
сто сияния звездни от Божия купол…
Караваджо не иска… не иска да знае,
в безескизните свои платна те рисува,
ти си лъч от тавана му, път към безкрая,
в абсолюта Живота – на сламка доплувал…
Тия лупи, които слепят светлината
и застиват в палитрата с тежки метали,
като гръм подир гръм ще разцепят земята му...
Не размесва сто цвята... Само вие със халите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
