Jul 12, 2010, 1:53 AM

... прах от светулки... 

  Poetry
960 0 25

              
       ... прах от светулки...


 "… кротко, Караваджо…
            стига си размесвал
                  сто цвята в палитрата…"


А платното със цвят на Вселена,
сто миража погълнало – прах от светулки,
само педя не стигам – разсипва край мене,
сто сияния звездни от Божия купол…

Караваджо не иска… не иска да знае,
в безескизните свои платна те рисува,
ти си лъч от тавана му, път към безкрая,
в абсолюта Живота – на сламка доплувал…

Тия лупи, които слепят светлината
и застиват в палитрата с тежки метали,
като гръм подир гръм ще разцепят земята му...
Не размесва сто цвята... Само вие със халите…

© Таня Георгиева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??