2 dic 2024, 10:00

Прахосница на дни

572 3 11

 

 

Прахосани са трите ми желания,

а златната ми рибка бе мираж.

Дали да тръгна, тъна в колебания,

или да чакам новия пасаж.

 

Дъха си затаявам до пулсиране,

издишвам и надежда ме крепи,

не е удачен ден днес за умиране,

ще преброя от николко до три.

 

Не може да е в отпуска късметът ми,

та той работи само за едно –

от работа на работа да ме тъкми, 

като мотриса празна за депо.

 

И тази нощ сънят ми е на трупчета,

пропуснал е газта да зареди.

Ще го помамя с мрежата надупчена,

че всички добрини били по три.

 

* Aller guten Dinge sind drei. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за детайлния инструктаж, Красе. Допадна ми идеята ти за измъкване. 🙂
  • Тръгвай, Светле - животът е пътешествие. В завой не натискаш спирачката да не изхвърчиш, но намаляваш преди завоя, за баир знаеш - трябва ти и инерция... , то това е живота, да продължиш да опитваш... като жабката, която избила млякото на масло и изскочила от буркана Хубав стих, чакам следващото по-смело, предизвикай го тоя късмет!
  • Благодаря ви за добрите думи, Доче, Мария! ☀️
  • Със затаен до пулсиране дъх се стига най-лесно до мечтата. Дано успееш, Светулче!👍💋
  • "Не може да е в отпуска късметът ми,"
    Не може, че отговорността го дърпа.
    Най-много да отскочи до съседите
    и малко да почакаш да се върне...

    А три е много хубаво число... Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...