2.12.2024 г., 10:00

Прахосница на дни

570 3 11

 

 

Прахосани са трите ми желания,

а златната ми рибка бе мираж.

Дали да тръгна, тъна в колебания,

или да чакам новия пасаж.

 

Дъха си затаявам до пулсиране,

издишвам и надежда ме крепи,

не е удачен ден днес за умиране,

ще преброя от николко до три.

 

Не може да е в отпуска късметът ми,

та той работи само за едно –

от работа на работа да ме тъкми, 

като мотриса празна за депо.

 

И тази нощ сънят ми е на трупчета,

пропуснал е газта да зареди.

Ще го помамя с мрежата надупчена,

че всички добрини били по три.

 

* Aller guten Dinge sind drei. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за детайлния инструктаж, Красе. Допадна ми идеята ти за измъкване. 🙂
  • Тръгвай, Светле - животът е пътешествие. В завой не натискаш спирачката да не изхвърчиш, но намаляваш преди завоя, за баир знаеш - трябва ти и инерция... , то това е живота, да продължиш да опитваш... като жабката, която избила млякото на масло и изскочила от буркана Хубав стих, чакам следващото по-смело, предизвикай го тоя късмет!
  • Благодаря ви за добрите думи, Доче, Мария! ☀️
  • Със затаен до пулсиране дъх се стига най-лесно до мечтата. Дано успееш, Светулче!👍💋
  • "Не може да е в отпуска късметът ми,"
    Не може, че отговорността го дърпа.
    Най-много да отскочи до съседите
    и малко да почакаш да се върне...

    А три е много хубаво число... Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...