23 dic 2016, 22:10

Прашинка 

  Poesía » Filosófica
1275 2 4
Светът обвих с прашинка нежност,
толкова е малка тя!
Има си дори сърце,
даже и душа.
Понякога умира в пясък.
Друг път сърцето не намира.
Изгубва се в пустинни ветрове,
ослепяла, гола, безнадеждна.
Оцеляла в празните си дни,
търси ангелски души.
Копнея за една прашинка нежност,
която пак сърцето ми ще съживи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??