xenon (Юлиян Петков)
44 18
Dec 23, 2016, 10:10 PM

Прашинка 

  Poetry » Phylosophy
1181 2 4

Светът обвих с прашинка нежност,

толкова е малка тя!

Има си дори сърце,

даже и душа.

 

Понякога умира в пясък.

Друг път сърцето не намира.

Изгубва се в пустинни ветрове,

ослепяла, гола, безнадеждна.

 

Оцеляла в празните си дни,

търси ангелски души.

Копнея за една прашинка нежност,

която пак сърцето ми ще съживи...

© Юлиян Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??