Светът обвих с прашинка нежност,
толкова е малка тя!
Има си дори сърце,
даже и душа.
Понякога умира в пясък.
Друг път сърцето не намира.
Изгубва се в пустинни ветрове,
ослепяла, гола, безнадеждна.
Оцеляла в празните си дни,
търси ангелски души.
Копнея за една прашинка нежност,
която пак сърцето ми ще съживи...
© Юлиян Петков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
