Прашинка

Dec 23, 2016, 10:10 PM

Poetry » Phylosophy

1293 2 4

Светът обвих с прашинка нежност,
толкова е малка тя!
Има си дори сърце,
даже и душа.
Понякога умира в пясък.
Друг път сърцето не намира.
Изгубва се в пустинни ветрове,
ослепяла, гола, безнадеждна.
Оцеляла в празните си дни,
търси ангелски души.
Копнея за една прашинка нежност,
която пак сърцето ми ще съживи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прашинка

Want to read more?

Random works