xenon (Юлиян Петков)
49 18
23 дек. 2016 г., 22:10

Прашинка 

  Поэзия » Философская
1052 2 4

Светът обвих с прашинка нежност,

толкова е малка тя!

Има си дори сърце,

даже и душа.

 

Понякога умира в пясък.

Друг път сърцето не намира.

Изгубва се в пустинни ветрове,

ослепяла, гола, безнадеждна.

 

Оцеляла в празните си дни,

търси ангелски души.

Копнея за една прашинка нежност,

която пак сърцето ми ще съживи...

© Юлиян Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??